28.09.2021 г., 14:15 ч.

Играта с живота 

  Поезия
401 1 12

С живота играем си на жмичка.

Ту той се крие, 

ту пък аз от него. 

Сърцето даже минава на мъждене

измамно мисли,  че

скрило се е навреме! 

 

Ала олекват в миг нозете, 

изтръпват и ръцете

и въздуха не стига

и искам да изляза от укритието

в което съм се скрила. 

Не искам таз игра

с живота веч да я играя

и казвам ѝ: игра,  ти веч си остаряла, 

иди си! 

С живота нова ще измислим. 

 

А дотогава, 

хванати ръка в ръка

ще продължиме да вървим

не по правата, а

по зигзагообразната диаграма

на живота! 

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??