28 сент. 2021 г., 14:15
Играта с живота
С живота играем си на жмичка.
Ту той се крие,
ту пък аз от него.
Сърцето даже минава на мъждене
измамно мисли, че
скрило се е навреме!
Ала олекват в миг нозете,
изтръпват и ръцете
и въздуха не стига
и искам да изляза от укритието
в което съм се скрила.
Не искам таз игра
с живота веч да я играя
и казвам ѝ: игра, ти веч си остаряла,
иди си!
С живота нова ще измислим.
А дотогава,
хванати ръка в ръка
ще продължиме да вървим
не по правата, а
по зигзагообразната диаграма
на живота!
© Румяна Щерева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да, там е живецът!
-
Е,понякога зигзаобразното е по-интересно!
-
Да внимаваме със сърцето, едно е то за всичко! Благодаря
-
Играчка-плачка!
Поздравления! -
Благодаря ти Таня!
-
Хубав стих! Поздравления!
-
Така е Мина, да сме живи, че колко сме здрави.....
-
Руми, много мъдър стих, но живота си върви, независимо от нашите желания, само да се молим за здраве, другото е игра, както си го казала, дали обаче ни харесва, това е друг въпрос! Поздравявам те!
-
Благодаря! И нека тупти в ритъм!
-
Умно и красиво.
-
Благодаря! Нека все още вървим по кривата на живота!
-
Трудно ще бъде да измислим нова игра с живота. Той е програмиран да не ни позволи това. Но поне да навикнем на старата и да я сведем до механиката, която освобождава духа ни.
Интересен замисъл и реализация, Руми! Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
