Играта с живота
С живота играем си на жмичка.
Ту той се крие,
ту пък аз от него.
Сърцето даже минава на мъждене
измамно мисли, че
скрило се е навреме!
Ала олекват в миг нозете,
изтръпват и ръцете
и въздуха не стига
и искам да изляза от укритието
в което съм се скрила.
Не искам таз игра
с живота веч да я играя
и казвам ѝ: игра, ти веч си остаряла,
иди си!
С живота нова ще измислим.
А дотогава,
хванати ръка в ръка
ще продължиме да вървим
не по правата, а
по зигзагообразната диаграма
на живота!
© Румяна Щерева All rights reserved.
