Игривият вятър
Вятърът реши
да ме развесели
започна той играта
неуморима
разклати
дървесата
със сила
необозрима
листа към мене
захвърчаха
птичи гласове
от нейде избуяха.
Листата падаха пред мен
в плен
на таз утеха
разнолика
вятърът към мен извика
и прати той на час
в захлас
гласове
незнайни
отдалече
съкровенни тайни
и след мене се затече
и рече: „Защо тъй намусен
си ти? Я кажи на мене
магьосникът изкусен
какво те мъчи разкажи?"
Аз не отговорих
устата не отворих
със страх
да не изхвърчат
мислите
и да попаднат в прах
да се озоват
сред бистрите
простори на тоз безкраен океан
син с бели участъци
но виждам аз, че пак съм сам
и тихо продължавам
по проклетия си път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ахасфер Всички права запазени
