noob_saibot (Ахасфер)
12 5
28.10.2008 г., 8:55 ч.

Игривият вятър 

  Поезия » Друга
567 0 2
 

 

Вятърът реши

            да ме развесели

започна той играта

неуморима

разклати

дървесата

със сила

необозрима

листа към мене

            захвърчаха

птичи гласове

от нейде избуяха.

 

Листата падаха пред мен

в плен

на таз утеха

разнолика

вятърът към мен извика

и прати той на час

в захлас

гласове

незнайни

отдалече

съкровенни тайни

и след мене се затече

            и рече: „Защо тъй намусен

си ти? Я кажи на мене

            магьосникът изкусен

какво те мъчи разкажи?"

            Аз не отговорих

устата не отворих

със страх

да не изхвърчат

мислите

и да попаднат в прах

да се озоват

сред бистрите

простори на тоз безкраен океан

син с бели участъци

но виждам аз, че пак съм сам

и тихо продължавам

            по проклетия си път.

© Ахасфер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??