Икар поисках...
Търкулнах обичта по ламарина
и кълбовидни облаци запяха.
Измамен полъх с ехото отмина.
Кънтящи, канарите оглушаха.
Окръжности с гласа си очертавах
и кръгово се скитах по усои.
Пустинна вяра заемно вменявах
и се разбивах в скалните прибои.
Криле сънувах. Полетях с кондори.
(Сърцето ламаринено не страда)
Във мене свободата заговори.
Високо се издигах. За награда.
Не търсех хоризонти. И не виждах.
Летях над пропастта. И канарите.
Усойно като ехото прииждах
и с обичта дълбаех по скалите.
Загребвах въздух с восъчните длани
(Икар поисках, но не го опазих).
Сънувах полет и лекувах рани.
Събудих се без теб... И се намразих.
27.12.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
