Или и той от мене бяга...
Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи,
да замъгли ума ми, знай се,
изтърси ми вагон с въпроси,
часовника на без петнайсет
с магия сякаш закова го,
разбягаха се мисли, музи,
за някакво всеобщо благо
и усмирителна нахлузи
там риза някаква – нечиста
и каза: " Тази нощ добре си."
В нощта навън избягах, с триста...
И той си има интереси.
Вън, гледам, седнал февруари,
краката скръстил, фас ми дава,
от студ целувката му пари,
от смях Луната посинява.
Надникнах в снежния прозорец,
на люлката поседнах – празна...
А с люшкането – долу, горе,
сама от себе си се дразня.
Разсъмна, сънени петлите,
разбиват лед, като с тояга...
В мен явно онзи дявол скрит е.
Или и той от мене бяга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
