Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал

абсента, който в джоба носи,
да замъгли ума ми, знай се,
изтърси ми вагон с въпроси,
часовника на без петнайсет

с магия сякаш закова го,
разбягаха се мисли, музи,
за някакво всеобщо благо
и усмирителна нахлузи

там риза някаква – нечиста
и каза: " Тази нощ добре си."
В нощта навън избягах, с триста...
И той си има интереси.

Вън, гледам, седнал февруари,
краката скръстил, фас ми дава,
от студ целувката му пари,
от смях Луната посинява.

Надникнах в снежния прозорец,
на люлката поседнах – празна...
А с люшкането – долу, горе,
сама от себе си се дразня.

Разсъмна, сънени петлите,
разбиват лед, като с тояга...
В мен явно онзи дявол скрит е.
Или и той от мене бяга...