Стоях си аз сама в нощта,

замислена за самотата,

прегърната от тъмнината,

загледана в Луната.

Мечтаех аз да е до мен,

да ме съветва всеки ден

и критики да ми дарява

и истина да не спестява.

И странен хлад нахлу в нощта,

помислих си "това е тя"

прошепна нещо тихо, нежно,

целуна ме и пак изчезна.

Нощта бе тиха и красива,

Луната бледа самодива,

звездите с своята красота

плениха моята душа. 

Събудих се на сутрината,

с мисълта единствена:

"Дали това бе тя,

или илюзия една?"...