May 28, 2012, 10:58 AM  

Илюзия 

  Poetry » Other
596 2 0

Стоях си аз сама в нощта,

замислена за самотата,

прегърната от тъмнината,

загледана в Луната.

 

Мечтаех аз да е до мен,

да ме съветва всеки ден

и критики да ми дарява

и истина да не спестява.

 

И странен хлад нахлу в нощта,

помислих си "това е тя"

прошепна нещо тихо, нежно,

целуна ме и пак изчезна.

 

Нощта бе тиха и красива,

Луната бледа самодива,

звездите с своята красота

плениха моята душа. 

 

Събудих се на сутрината,

с мисълта единствена:

"Дали това бе тя,

или илюзия една?"...

 

© Надя Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??