8.12.2017 г., 8:54

Илюзорно

658 4 2


Дъхът ми има твоя аромат.
На цъфнала липа и дъжд,
отмил най-тъжната сълза
на лудо влюбен в тебе мъж.

 

Ах, устните ми ще запомнят
вкуса на сладката ти плът,
която сякаш че е първа пролет -
и ражда в нежната ти гръд.

 

Ще бъде много тиха, лунна вечер,
а нашите тела ще се познаят.
И няма никой повече да пречи
на две души в нощта да засияят.

 

Красиво е. Дали ще ни се сбъдне?
А после в стих, последен да напиша -
Дочаках теб! Светът да се обърне,
за цял живот - кълна се, те обичам!

 

Danny Diester
03.12.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...