13.01.2017 г., 17:30 ч.

Има 

  Поезия » Друга
403 1 9


Има гладна любов и преситени страсти.
Има лъскав мираж и оазис от кал.
На сърце разстояние вече е тясно,
на ръка от просията някой е дал.

 

Има бели трохички за вярващи устни.
Има път без човеци и знаци без път.
Озверелите мисли са винаги пусти,
а гладът на ръцете засища се с плът.

 

И обратното има. Животът е лаком.
Всяка влюбена капка е вкусна със сол
Между празните тостове някой е плакал,
но солта не граничи със никой глагол.

 

Нещо все не достига в човешката обич...
За трохите си мисля и кой ги е дал.
На душа разстояние, надпис гробовен
ще покаже ли кой любовта е разбрал?

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Висококачествена поезия е моето скромно мнение за този стих.

    Сърцето ми наистина зарадва и истината в него аз открих.

    Докосна ме и без да ме погали, изстиска малка капчица душа.
    Трудно се живее без идеали, но идеал е само Любовта!
  • "Между празните тостове някой е плакал,
    но солта не граничи със никой глагол."

    Страхотно!
  • Аплодисменти!
  • !!!
  • Написано е талантливо!Поздрави!
  • Богатство от чувства,оскъдна действителност...Болна реалност в нашето общество.
  • Да, има го всичко това. Много ми хареса стихотворението и особено финалът:
    "Нещо все не достига в човешката обич...
    За трохите си мисля и кой ги е дал.
    На душа разстояние, надпис гробовен
    ще покаже ли кой любовта е разбрал?" !!!
  • Много е хубаво,но това ми се открои:
    "Между празните тостове някой е плакал,
    но солта не граничи със никой глагол."
  • Прекрасно е.
Предложения
: ??:??