Има ангели
ИМА АНГЕЛИ
на Ангела наречен МАЙКА
Аз често те гледам притихнал,
от вратата със вехто перде.
Ти не знаеш, но аз се усмихвам,
като онова синеоко дете.
Като онова хилаво бебе,
несукало от майчина гръд,
което взе във ръцете
и което превърна във път!
В твоя път ме превърна...и тръгна...
Толкова смела, и толкоз добра.
Тогава и Бог те прегърна,
а Дявола пророни сълза.
И ме роди с толкова обич!
Роди ме в единайстия ден
от моето първо дихание.
Роди ме - вече роден!
И как да не вярвам във ангели,
като зная, че имам такъв?!...
Готов да се бие за мене,
до последната капчица кръв!
Който в житейската, трудна мозайка,
усеща, че душата ми плаче
и присяда до мен...Моята майка,
целува сълзи на сираче.
Емил Стоянов
22.07.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
