ИМА АНГЕЛИ
на Ангела наречен МАЙКА
Аз често те гледам притихнал,
от вратата със вехто перде.
Ти не знаеш, но аз се усмихвам,
като онова синеоко дете.
Като онова хилаво бебе,
несукало от майчина гръд,
което взе във ръцете
и което превърна във път!
В твоя път ме превърна...и тръгна...
Толкова смела, и толкоз добра. ...