28.02.2021 г., 7:41

Има и такива дни...

602 7 21

Крачка встрани, и мостът изчезва,

светът се превръща във бездна...

 

Крачка встрани - и вече не си ти:

сам си си чужд, гледаш се отстрани...

 

Крачка встрани - небето се срутва,

неродени погребваш бъдещи дни...

 

Крачка встрани - и си пепелно минало,

сякаш никога не те е имало...

 

Ще се намериш: в друг живот, с други очи,

а другият не е друг - той е твоето друго Ти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи - крачка, дума, стъпка - много на място припомни! Благодаря!
  • Хей, нека всички внимаваме с крачките, във всякакъв смисъл! Има виц, касае думата, но може да е и крачката" Една дума в църквата и..вече си женен! Една дума на сън...и вече си разведен!" А аз/ буквално/- една неправилна крачка и...9 месеца в гипс!/отдавна/ Тъй, че....Пепи, добро предупреждение....
  • Павли, Иване - благодаря ви!
    Павлина - интересна асоциация с приказката! Идея за пренаписване на приказки "Крачка встрани от приказката"
  • Ако беше направил крачка встрани, Вълкът можеше и да не срещне Червената шапчица и сега още да си е жив... Такава ми ти асоциация...
    Когато си на ръба, наистина трябва да си много внимателен с крачките... Ех... но не всичко зависи от нас... може да те бутнат...
    Поздрав!
  • Хареса ми стиха, Пепи! Наистина е така. Една крачка в страни може да се окаже съдбоносна за човек! Всичко е въпрос на избор!
    Моите поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...