7.11.2018 г., 21:33

Има ли живот след любовта?

1.2K 1 4

Забравила съм нощите си вкъщи,

във грешната посока на деня,

тъгата и мечтите ми са също

в прегръдките на утрешна следа.

 

Научих се на обич... И на начин,

когато съм във твоето небе.

Без теб боли и вярата ми плаче.

Научих се кога да казвам "не".

 

Защото утре няма да те има,

когато тегля крайната черта,

ще дойде пролет, щом сега е зима,

но има ли живот след любовта?

 

Силвена Гоман

07.11.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силвена, прочетох с удоволствие всички стихове, които си публикувала. Хубаво, чисто, почина ми мозъка Открих лекото перо на поезията в тях. Спрях се тук, за да ти благодаря.
  • Не знам, Силви! След любовта май остава спомена...
  • Има, разбира се. Любовта има много имена.
  • Има, защото любовта е част от нас, тя е вътре в нас и, искаме или не, ние я носим. Великолепен стих! Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...