Забравила съм нощите си вкъщи,
във грешната посока на деня,
тъгата и мечтите ми са също
в прегръдките на утрешна следа.
Научих се на обич... И на начин,
когато съм във твоето небе.
Без теб боли и вярата ми плаче.
Научих се кога да казвам "не".
Защото утре няма да те има,
когато тегля крайната черта,
ще дойде пролет, щом сега е зима,
но има ли живот след любовта?
Силвена Гоман
07.11.2018
© Силвена Иванова All rights reserved.
Открих лекото перо на поезията в тях. Спрях се тук, за да ти благодаря.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
