Има надежда
Алени макове
като огньове греят
карат душите от сърце да се смеят.
Майското слънце
в тях се оглежда.
Дърветата пеят:
„Има надежда, има надежда!“
И щурчето свири
за сън закопняло.
Майските макове
за пръв път видяло!
И нашите души във хор
му пригласят.
Песента на полето те бързо понасят.
Сърцето към алени макове
жадно поглежда.
Има надежда има надежда!
30.05.2018 г.
© Ирена Емилова Всички права запазени