Има надежда
Алени макове
като огньове греят
карат душите от сърце да се смеят.
Майското слънце
в тях се оглежда.
Дърветата пеят:
„Има надежда, има надежда!“
И щурчето свири
за сън закопняло.
Майските макове
за пръв път видяло!
И нашите души във хор
му пригласят.
Песента на полето те бързо понасят.
Сърцето към алени макове
жадно поглежда.
Има надежда има надежда!
30.05.2018 г.
© Ирена Емилова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
