17.09.2011 г., 23:28

Има в живота моменти...

765 0 0

Има в живота моменти...

Някога така се получава,
на някой му се налага да замине,
а на друг на място да остава.
Но щом иде реч за Приятел,
дори и да не съм гадател...
Може би пък въпрос да не става
точно за забрава!?!
Има в живота моменти,
когато Човек трябва да остава сам
и към своята същност да бъде болезнено прям.
Далеч от погледи и лъжливи комплименти.
В случаи такива
представата за движение и статичност
не рядко е малко крива.
Тогава Човекът пътува
навътре в своето душевно битие, 
а погрешно му се струва,
че другите са отпътували за къде ли не!
Тогава и остава
с грешна представа,
че от всички Приятели е изоставен, 
без да подозира, че просто насаме със себе си е оставен.
Но това не пречи от самотата да тъгува
и че е попаднал в безнадеждност да му се струва.
Но щом Вярата свети в тъмата, 
има и Надежда за нещата.
Вярата ще стопли една гореща Надежда,
която въглен до въглена ще започне да подрежда.
Стъклените сълзи топлината им ще стопи
и ще се превърнат те
в солени капчици както преди.
И ще закапят не от мъка, а от радост
и нищо, че от времето самотно са малко по-солени,
стигайки до устните от копнеж за нежност овъглени, 
ще са на вкус приятни, дори ще предизвикват сладост.
Но пък има чар и в тази моментна слабост.
Такива моменти ни показват, че не сме емоционално стерилни
и дори и в слабостта си емоционална... можем да бъдем силни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...