Имало едно време...*
Имало едно време...*
... О, тъй започват приказките значи,
но в краят им не винаги правдив
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив...
Но моите истории са други,
а краят им направо е зловещ
и в тях не се дарява по заслуги –
и няма Ореол над всяка вещ!...
Сега аз искам всичко да разкажа,
как Глупостта при нас се озовá
неканена, но се смени „пейзажа”
на родното ми село от това...
* * * *
... В щастливи дни живяло бе селцето
във Времето наричано „преди”
и следвали там хората, което
им завещали техните деди...
В упорен труд и древни ритуали
за много поколения подред --
в столетията с радост преживяли
там следвайки Божественият ред...
... А имало и дни на изпитания,
връхлитали понякога беди,
но помнейки те древните послания
оставени от техните деди:
в нещастията твърди и сплотени
били единни в своята борба
и връщали щастливото си Време
сами редейки своята съдба...
... На три реки го миели водите
в полите на чутовния Балкан,
а нощем -- Благосвов и от звездите
зя всички със любов заспали там...
Понякога на мрака тишината
пронизвал плач на сънено дете,
но млъквало в прегръдката позната
на майчиното нежно деколтѐ...
Моми по жетва пеели в нивята
на жегата привели морен гръб,
а през нощта до късно в махалата
разхождали се със любовник скъп...
... И тъй си текло Времето щастливо
и с много труд, но и с любов билó --
и бил Животът с ясна перспектива...
... Но, Зло невиждано до днес дошло!...
... И първо Любовта от там избягала,
и вече не проплаквали деца,
а старците със ритъма си лягали
на своите „прескаачащи” сърца...
А след това училището вече
и без деца затворило врати...
(Разправя се, че нейде отдалече
училищен звънец до днес ехти!)
... И най-накрая хлопнала кепенци
и кръчмата --във този тъжен ред --
пред нея няколко пробити менци
и бъчви във „рекламен” силует...
Бездомни вихри вият по нощите
и тук--таме самотен дом дими --
разселени Предците по звездите
не вярват на очите си сами...
.... Сега защо е гробището тихо
черковната камбана не звъни
и лихи вихри дето диво виха –
къде ги днес из тия съсипни?...
* * * *
.... Пръста зловещо по ковчега тропа...
Три грохнали старици в транс дълбок
във скръбен час погребват днес и Попа...
... А той им бе последна връзка с Бог!!!...
********************************
*Посвещавам на моето родно село:
Плаково, Велико Търновска община
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
