ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2588
25.01.2024 г., 15:51 ч.

Имам 

  Поезия » Гражданска
279 7 16

Питам се разкъсах ли докрай оградата,

с която ме опасваха с години?

Зараснали са вече видимите рани,

но във червено светят в мен причините

 

и нямам мира за погубеното време,

когато носех пролетната дреха.

Раздавах и това, което беше ми отнето…

А можех много повече, ако не беше

 

летвата над  ръста ми - таван,

за да вървя полуизправена, безгласна.

Стърчащите заплаха са за много, знам,

а поза „равнис“ е удобна, безопасна!

 

Днес въздухът е друг, макар че има

облаци размътени и буреносни.

Есенна е дрехата ми и денят клонѝ

към заник слънце, но в сърцето нося

 

небето, към което се протягах

и прошка за света ни многолик.

Имам смелостта, която нямах

и в джоба лист за неродения ми  стих.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Който има смелост, никога не е в поза "равнис". 😉 Поздравления, Дани! 🌹💗
  • Вилиии, чувствам се добре, когато съм разбрана. И съм толкова щастлива до мен да имам ведри и талантливи хора като теб. От сърце ти благодаря за топлите думи!❤
  • Радвам се, че мога да се докосна до теб.
    Поздравявам те, Дани!
  • Стойчо, за стойностния, подкрепящ коментар и за "любими" - с благодарност!🥰

    Sorbus (Пенко Пенков)... с какъвто и смисъл да е натоварен коментара, благодаря за прочита!
  • Потрес...
  • Много ми харесаха безпощадните стъпки на ритмиката,която импонира на съдържанието в стихотворението!
    Поздравления, Даниела!🙏
  • Мнението ти означава много за мен, Младене, много съм ти благодарна за него, за оценка "любими" също! Топла вечер ти желая! 🥰
  • Юри, радвам се, че стихотворението ти харесва и ти благодаря за коментара. Не винаги съм сигурна дали съм се справила, дали съм разбрана добре... Благодаря ти!
  • Великолепен монологичен стих, Дани, с разкошен финален куплет.
    Изпипана работа. Поздравление!
  • Браво, Дани! Хубаво е! 👍
  • Ники, радвам се, че си ми гост!🥰

    Танче, смисълът е да изберем достойния път. И сега се старая постоянно. Благодаря ти за добрите думи!💖

    Тони, радвам се, че младите вече имат свободата на избор и много се надявам с нашия пример да ги насочваме да я използват разумно. Много ти благодаря за топлия коментар.💖

    Благодаря ви също за оценката „любими“! Плодотворни дни от мен!
  • Много хубава равносметка на жизнения ти път. Уроците светят в черввено, а несбъднатите мечти носят тъга. Човек си дава сметка за някои избори тогава, когато е настъпила житейска зрялост. За съжаление, като млади трябва да действаме в зависимост от обстоятелствата и се учим в движенние.
    Щом си жива, има още какво да изживееш, независимо от есента на живота и среброто в косите. Носи си лист и химикалка, за да пресъздадеш в стих това, което осъзнаваш.
  • Така е, Мини, лошото е, когато те заставят да вървиш наведен с години. Когато и децата плащат за опита на деди и родители да вървят изправени. Направих една поетична ретроспекция и разбира се радвам, че това време е зад гърба ми. Много ти благодаря за споделеното отношение, Мини и за коментара!💖
  • Чудесно е, Дани!
    Не спирай да имаш смелостта да си свободен и влюбен в живота човек, както и да пишеш стихове, защото го умееш!
  • Дани!!!
  • Дани, много силно си изразила чувството, обхванало душата ти. По едни и други причини, на всеки от нас се е налагало, да се наведе, било в името на децата или, в името на себе си. По важно е, че имаш шанс да се изправиш, независимо кога се случва. Желая ти спокойни и плодотворни години! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??