3.10.2011 г., 0:05

Имам

974 0 15

 

Сто причини имам да съм южна,

щом съм расла от Вечерник галена.

В късни доби, в нощи теменужни

Чая със легенди ме запалваше.

 

Сто причини имам да съм чиста –

с корен пия сок от чернозема.

Планината с гордост ме ориса,

лудостта беляза мойто време.

 

Имам сто причини да съм огън –

устните ми шепнат древни клетви.

Пътят ми осъмва под тополите,

мислите си с облаците меря.

 

Имам сто причини да съм вярна,

щом реша, с любов да те опия.

Лудо вино устните ни жари,

и превръща нощите в магия…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поезията ти е магия
  • Благодаря за няколкото мига естетическа наслада!
  • Шейтанице,

    Нямам сто причини да съм Южен.
    Южното по вените тече.
    От баща си нося да съм нужен.
    Дермменджийски плещя с Караман дере.

    Кръста нося от Света Марина,
    а делийското от дяда съм препасал.
    Всичко, що обичах си замина...,
    но се взирам още за Прекрасното!

    Имам сто причини да обичам.
    Имам още сто да поживея.
    Денем си сто първата за вричане.
    Нощем си сто първата да пея.

    Имам сто причини да те любя.
    Имам и една да не докосвам:
    Всичко, що целунах, съм го губил,
    а Разделите ми все са високосни...

    Имам сто причини да те тача!
    Имам и една да съм далече:
    В одаята внукът ми пак плаче,
    а пък аз се виждам във човечето...

    Имам сто причини да те пия!
    Имаш сто причини да ме жариш!
    Теб те има! Ти си ми Магията
    и среднощ Последната ми Гара...

    Зем.
  • Имаш още 100 причини да си тук, сред нас, и все така да пишеш!
  • Имаш ги, Дани!
    Браво!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...