Сто причини имам да съм южна,
щом съм расла от Вечерник галена.
В късни доби, в нощи теменужни
Чая със легенди ме запалваше.
Сто причини имам да съм чиста –
с корен пия сок от чернозема.
Планината с гордост ме ориса,
лудостта беляза мойто време.
Имам сто причини да съм огън –
устните ми шепнат древни клетви.
Пътят ми осъмва под тополите,
мислите си с облаците меря.
Имам сто причини да съм вярна,
щом реша, с любов да те опия.
Лудо вино устните ни жари,
и превръща нощите в магия…
© Йорданка Господинова All rights reserved.