Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
6.11.2012 г., 15:36 ч.

Имам буря под кожата 

  Поезия
1011 0 15

 

Ставам сутрин, задължително рано

и чертая карета

на едноцветната си пижама.

Правя кафе и излизам да пуша

и със всяка цигара

 ми идва все по до гуша!

Гладя сив панталон

и от сиво ми писна.

Все еднакви неща,

както еднакво дишам.

 

Искам буря да съм.

Синоптик да ме кръсти.

И с очи, и с ръце

да руша сиви къщи.

А пък ти Ураган,

да ме срещнеш в небето

и един срещу друг

да утихнем. Сърцето

безнаказано иска

тая луда любов,

пожелана със писък.

И с ръце, и с очи,

да ме втрисаш всецяло.

Облечи се във мен.

Ти бъди ми одеяло.

Както в първия ден,

целуни ме на входа.

Ах, без тая любов

аз изобщо не мога...

 

Аз съм сив адвокат

и съм майка по-строга,

но погледнеш ли в мен,

имам буря под кожата...

Затова не пораствай,

да останем хлапета.

Старостта е порок.

Да, порок на сърцето...

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??