Имам буря под кожата
Ставам сутрин, задължително рано
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара
ми идва все по до гуша!
Гладя сив панталон
и от сиво ми писна.
Все еднакви неща,
както еднакво дишам.
Искам буря да съм.
Синоптик да ме кръсти.
И с очи, и с ръце
да руша сиви къщи.
А пък ти Ураган,
да ме срещнеш в небето
и един срещу друг
да утихнем. Сърцето
безнаказано иска
тая луда любов,
пожелана със писък.
И с ръце, и с очи,
да ме втрисаш всецяло.
Облечи се във мен.
Ти бъди ми одеяло.
Както в първия ден,
целуни ме на входа.
Ах, без тая любов
аз изобщо не мога...
Аз съм сив адвокат
и съм майка по-строга,
но погледнеш ли в мен,
имам буря под кожата...
Затова не пораствай,
да останем хлапета.
Старостта е порок.
Да, порок на сърцето...
© Евгения Илиева All rights reserved.
