Имам нужда от теб.

Имам нужда да те обичам.

Нужда любовта в душата ми да видиш

и всичките нощи, в които съм мислил

за теб - със нежност и любов,

за теб - със страх и отчаяние,

едва аз днеска съм готов,

събрал достатъчно познание, 

да кажа - нямам основание

да се страхувам, че няма да ме искаш.

Дори това е без значение!

И ето го сега моето признание:

Ти можеш и да махнеш със ръка

и на мига за мене да забравиш.

Но хубаво е, ако знаеш

колко мислил съм за теб!

Моля те - не искам да се обвиняваш!

Копнежът ми по теб направи

душа ми по-щастлива, 

отколкото съм си представял, че може щастие такова,

на света да има!

Не! Не искам ти да ме желаеш! Не искам твоето чувство за вина!

Искам аз поне веднъж да бъда

истински пред себе си,

и силен, мъдър,

дори и през сълзи.

Помни, че аз ще те обичам вечно, 

където и да си!

Каквото и да правиш!

Ще искам все да знаеш,

какво за мен си ти!

И бих желал на думите да дам лице,

на чувствата ми - тяло.

Тогава щях от тях да сътворя направо

хиляда твои приятели,

които до един готови са

за теб да влезнат в огъня, 

да жертват гордостта си 

за една усмивка твоя!

Обичам те!

Дори и триста пъти

сърце ми да разбиеш,

аз пак ще те обичам!

И вместо да се вричам

във преданост и вярност,

аз само туй изричам:

Обичам те в безкрайност!

Това написано е, знай, за теб - 

Любов Непобедима!

За всички мои приятели.

За всички неприятели.

За Вярата красива!

За всеки жив човек!

Тук вечно ще ме има!

Дори след сто години!

И щом светът ви се продъни,

и има само камъни и тръни,

бъдете, вместо слаби - силни!

И вярвайте, че сте обичани!