17.05.2019 г., 12:15

Имам всичко

3K 7 14

Материална не съм...И не трупам пари.
Не робувам на сметки бакалски.
Нито съвест продавам, нито свеждам очи
пред ламтежа на вечната алчност...

 

Не лаская богатите. Нека си имат.
Те, парите, човека не правят.
Не купуват ни обич, ни здраве, ни име...
Нито светла пътека оставят...

 

Имам мъничък дом и скромна трапеза.
Имам малко, но то ми е всичко.
Но е вкусен и сладък даже сухият хлеец,
щом съм нужна и съм обичана.

 

Вярвам силно в едно: тъй малко е нужно
да запазя достойнство и име.
Нищо мое не давам. Но не искам и чуждото.
И щастлива съм с толкова, колкото имам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Прави сте, Стойчо и Ирина! Щастливи сме с колкото имаме - това е рецепта за щастие. Усмихнат да е денят ви!
  • Хубав автопортрет,Ваня,поднесен в изискан стих!Колко малко трябва на човек,за да е щастлив?Нищо не се носи в отвъдното....
  • Човек е честит и спокоен толкова, колкото има!
    Поздравления, Ваня!
  • Благодаря! Усмихнат ден, Роси!!!
  • Споделям. Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...