3.07.2008 г., 21:06

Имаш ме

1.1K 0 23
Аз съм дъждът и речните пръски,
аз съм пътник, устремил се със зов,
аз съм бурята, вятърът, слънцето,
и небе, и бряг - родени с любов.

Аз съм огънят и прегръдката топла,
аз съм светлият звън сред поля,
аз съм птицата вълшебна и дива,
с буйна нежност и силни крила.

Аз съм твоят споходил те сън,
с най-чистия, най-копнежния звън.
Имаш мойта охолна душа,
моите мисъл, лъчи, красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...