Импресия
Импресия
Дъждът изми
сънливите прозорци
и блеснаха на слънцето очите им,
пречистени отново
до невинност,
след греховете
на нощта отминала.
Той бе донесъл
на гърба си утрото
във всички разновидности на синьото.
Остави го.
И кротко се оттегли
във пазвата на ласкавия облак.
Ала тревата беше го запомнила
и щеше да го чака пак довечера.
Все още млада и зелено-дъхава.
Невярваща във притчите за съхнене.
Кой да ù каже,
че ще дойде вятърът
и облака ревниво ще прогони.
А после
ще се кротне до главата ù,
и ще я гали чак до изнемога.
Или поне
докато тя притихне
и в полусвяст най-сетне му даде
и себе си,
и даже онова
все още не поискано от никой.
Това тепърва щеше да се случи...
А засега,
пред мен блестеше тръпно,
окъпано в роса зелено чудо,
открито миг преди да се изгуби.
Тревата беше
още неотъпкана.
Миришеше на пеперуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
