Импресия
Импресия
Дъждът изми
сънливите прозорци
и блеснаха на слънцето очите им,
пречистени отново
до невинност,
след греховете
на нощта отминала.
Той бе донесъл
на гърба си утрото
във всички разновидности на синьото.
Остави го.
И кротко се оттегли
във пазвата на ласкавия облак.
Ала тревата беше го запомнила
и щеше да го чака пак довечера.
Все още млада и зелено-дъхава.
Невярваща във притчите за съхнене.
Кой да ù каже,
че ще дойде вятърът
и облака ревниво ще прогони.
А после
ще се кротне до главата ù,
и ще я гали чак до изнемога.
Или поне
докато тя притихне
и в полусвяст най-сетне му даде
и себе си,
и даже онова
все още не поискано от никой.
Това тепърва щеше да се случи...
А засега,
пред мен блестеше тръпно,
окъпано в роса зелено чудо,
открито миг преди да се изгуби.
Тревата беше
още неотъпкана.
Миришеше на пеперуди.
© Александър Калчев All rights reserved.
