In memoriam
IN MEMOPIAM
(след празника ми)
На моите вечни приятели –
Чефина и Емо
Отмина приливът
и морето тръгна
към себе си,
когато вие стъпихте
върху брега
на миналото.
А аз седях
на пясъка
и ви очаквах,
макар че вчера беше празникът
и тука бяха
всичките стари приятели.
Дойдоха.
Вдигахме наздравици.
И после си отидоха.
Като отлива –
за да видят себе си.
Но се питам,
вие ли идвахте при милостиня ми,
или аз при вас отивах,
когато празниците стихнаха?
От кръвта си капчици отливам,
а те са старо отлежало вино.
Хайде както и преди...
да си пийнем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
