27.12.2023 г., 8:41

Индже войвода

539 0 0

                                Индже войвода

 

И кога пак буря на планина захване

и с тъмни облаци покрие се небето.

С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,

спомня ни тъжен спомен за Индже и детето!

 

Той като кърджалия, кръвник на народа,

посегна на най-милото си на момчето.

Горделив и немилостив, на българите тегоба,

алчен за алтъни, убиваше българи, братята.

 

И прокле го отец да ходи сам единак,

без дом, без дете и близки един самак.

И хубавата Петра, жена му избяга сама,

имаше жълтици а в душата болка и тъга.

 

И дойде му видение от Бог, той се осъзна

и препусна с белия си кон и дружина вярна.

Страшилище за кърджалий тогава той стана,

погубваше ги с меча си, спасяваше народа.

 

И тогава песен за него народа запя,

посрещаха го с хляб, сол и икона една.

Крило за сиромаси и бедни той стана,

закрилник на народа, борец за свобода.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...