Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето!
Той като кърджалия, кръвник на народа,
посегна на най-милото си на момчето.
Горделив и немилостив, на българите тегоба,
алчен за алтъни, убиваше българи, братята.
И прокле го отец да ходи сам единак,
без дом, без дете и близки един самак.
И хубавата Петра, жена му избяга сама,
имаше жълтици а в душата болка и тъга.
И дойде му видение от Бог, той се осъзна
и препусна с белия си кон и дружина вярна.
Страшилище за кърджалий тогава той стана,
погубваше ги с меча си, спасяваше народа.
И тогава песен за него народа запя,
посрещаха го с хляб, сол и икона една.
Крило за сиромаси и бедни той стана,
закрилник на народа, борец за свобода.
© Валентин Миленов Всички права запазени