Индже войвода

                                Индже войвода

И кога пак буря на планина захване

и с тъмни облаци покрие се небето.

С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,

спомня ни тъжен спомен за Индже и детето!

Той като кърджалия, кръвник на народа,

посегна на най-милото си на момчето.

Горделив и немилостив, на българите тегоба,

алчен за алтъни, убиваше българи, братята.

И прокле го отец да ходи сам единак,

без дом, без дете и близки един самак.

И хубавата Петра, жена му избяга сама,

имаше жълтици а в душата болка и тъга.

И дойде му видение от Бог, той се осъзна

и препусна с белия си кон и дружина вярна.

Страшилище за кърджалий тогава той стана,

погубваше ги с меча си, спасяваше народа.

И тогава песен за него народа запя,

посрещаха го с хляб, сол и икона една.

Крило за сиромаси и бедни той стана,

закрилник на народа, борец за свобода.