Инсомния
Будна съм.
Стрелките се събират.
00:00 е часа.
Безсъние! У тях се взирам.
Полудявам ли, или греша.
Инсомния - времето е спряло.
„Човекът е мярка за всички неща.”
Извън него всичко би било заспало,
защото няма кой да оцени мига.
Извън човека нищо друго няма -
такива мисли ме спохождат през нощта.
След разума останалото е измама...
След мен ще бъдеш Ти тъга.
..................................................
Четиристишията се подреждат,
но моите безумни мисли - не.
От другата страна струи надежда.
Ограбва вече ограбеното ми сърце.
.......................................................
Прости ми, че съм искрена.
Така болезнено припряна.
Не искам да съм още приказка
и да застина в спонема неизживяна.
............................................................
Полунощ е! Стрелките се разделят.
Дочаках утрото и твоя смях.
Няма да им дам да ме разстрелят.
Няма да им дам да ме сломят.
03.08.10.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
