Инсомния
Будна съм.
Стрелките се събират.
00:00 е часа.
Безсъние! У тях се взирам.
Полудявам ли, или греша.
Инсомния - времето е спряло.
„Човекът е мярка за всички неща.”
Извън него всичко би било заспало,
защото няма кой да оцени мига.
Извън човека нищо друго няма -
такива мисли ме спохождат през нощта.
След разума останалото е измама...
След мен ще бъдеш Ти тъга.
..................................................
Четиристишията се подреждат,
но моите безумни мисли - не.
От другата страна струи надежда.
Ограбва вече ограбеното ми сърце.
.......................................................
Прости ми, че съм искрена.
Така болезнено припряна.
Не искам да съм още приказка
и да застина в спонема неизживяна.
............................................................
Полунощ е! Стрелките се разделят.
Дочаках утрото и твоя смях.
Няма да им дам да ме разстрелят.
Няма да им дам да ме сломят.
03.08.10.
© Николина Милева All rights reserved.
