19.02.2016 г., 7:27  

Интеграция

1.4K 1 0

Бягахме, рискувахме ненавиждахме.
Принудихме се!
Беше интересно, беше любопитно. 

Да видим чуждото.
Да видим други хора, други култури.

 -Ето ти СВОБОДА!
Почуствахме носталгия – тя ни настигна.

Борба да преодолееш борба да се смириш.
Да им покажем – кои сме "Ние"
Борба да решиш – оставаш или Не!

Няма на къде.
Те излязоха прави ;Те победиха.

Съжаление и разочарование от Българщината – недодялана"

Щe минат години и то славни, децата ни ще питат,

-Кои сме ние? Откъде сме ние?
Но не ще има Българи да им отговорят.
Ние взехме решение господа.

Ние сме в ръцете им.!

 

Какво му казваме на това?
Демокрация,Интеграция  

     или
Monkey style >>>!

Anastasia
03-03-2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Asya Dimitrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...