Feb 19, 2016, 7:27 AM  

Интеграция

  Poetry » Civic
1.4K 1 0

Бягахме, рискувахме ненавиждахме.
Принудихме се!
Беше интересно, беше любопитно. 

Да видим чуждото.
Да видим други хора, други култури.

 -Ето ти СВОБОДА!
Почуствахме носталгия – тя ни настигна.

Борба да преодолееш борба да се смириш.
Да им покажем – кои сме "Ние"
Борба да решиш – оставаш или Не!

Няма на къде.
Те излязоха прави ;Те победиха.

Съжаление и разочарование от Българщината – недодялана"

Щe минат години и то славни, децата ни ще питат,

-Кои сме ние? Откъде сме ние?
Но не ще има Българи да им отговорят.
Ние взехме решение господа.

Ние сме в ръцете им.!

 

Какво му казваме на това?
Демокрация,Интеграция  

     или
Monkey style >>>!

Anastasia
03-03-2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Asya Dimitrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...