Интимен ескиз
Аз още вярвам в тихото небе -
последното, което никой не е стигал.
Там моят двойник е венчан за теб.
Щастливец е и тайно му завиждам.
И там - на него, нямаме халки,
а с хладен гланц мечтаното ни свързва -
два бляна, неподвластни на стрелки,
с любов неклетвена, която не обвързва...
Но тук, прегърнали овалната земя,
прогонени завинаги далеч от рая,
Адам и Ева сме върху езито на деня
и нощем скритото тура мечтаем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
