Аз още вярвам в тихото небе -
последното, което никой не е стигал.
Там моят двойник е венчан за теб.
Щастливец е и тайно му завиждам.
И там - на него, нямаме халки,
а с хладен гланц мечтаното ни свързва -
два бляна, неподвластни на стрелки,
с любов неклетвена, която не обвързва...
Но тук, прегърнали овалната земя,
прогонени завинаги далеч от рая,
Адам и Ева сме върху езито на деня
и нощем скритото тура мечтаем!
© Младен Мисана All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
