Аз още вярвам в тихото небе -
последното, което никой не е стигал.
Там моят двойник е венчан за теб.
Щастливец е и тайно му завиждам.
И там - на него, нямаме халки,
а с хладен гланц мечтаното ни свързва -
два бляна, неподвластни на стрелки,
с любов неклетвена, която не обвързва...
Но тук, прегърнали овалната земя,
прогонени завинаги далеч от рая,
Адам и Ева сме върху езито на деня
и нощем скритото тура мечтаем!
© Младен Мисана All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
