14.05.2007 г., 8:35

Интригата на мълчанието

919 0 1
Интригата на мълчанието
Когато сподавено мълчание
разреже маслената тишина,
разбираш, че тайната
на твоето сърце е вече поделена
с чакащите стръв хиени.

Тогава тръгваш гордо
под дъжда от смълчана интрига,
гръмко споделяна от ухо на ухо
под рояци кръстосани погледи.

А после търсиш опора
в сиянието на нечии очи,
които само ти разбираш,
но не можеш да имаш.
02.04.2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...