23.08.2008 г., 13:35

Инвалиди

1.2K 0 12

 

Едва помръдва.
Но се радва
на всяка победена крачка.
И гълъбите
път му правят.
Това нaвярно нещо значи.

Очите му
са все надолу -
да изброят перата пачи.
Небе
за погледа му моли.
Това навярно нещо значи.

Смъртта не бърза
да го вземе -
и тя по-младичкото тачи.
Изчезваме ли -
е навреме.
Това навярно нещо значи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит Рожден Ден...Наборче!
    Вяра Надежда и Любов -
    на светъл празник си роден!
    Да си жив и здрав!
  • Навярно си прав...
  • И гълъбите
    път му правят.
    Това навярно нещо значи.


    ...





  • враната (Маргарита Василева) 23-08-2008г. 16:54
    ...мълча...!

    Много трудно ми се удаде това стихотворение, може би защото тръгна от конкретен повод.Виждал съм го този човек и сам да се движи, с два бастуна, но повечето пъти подкрепян от побеляла женица, вероятно съпругата му, знам ли... Не успях обаче да я "наместя" в стиха достатъчно добре и се отказах, може би така е трябвало. И все пак останах с чувство на някаква вина - към нея и отношенията им. Те няма как да бъдат само предполагаеми от мен, но едно е конкретният факт, а стихът си има своя воля и живот и не винаги е послушен...
  • определено!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...