Иска ми се, стих един...
с душа, сърце да го напиша.
И с него да разкажа на света
какво за мен, мечтата беше.
Да изживея любовта, да я почувствам
като фоерверг новогодишен.
Като сблъсък на звезди,
да разпръсна обичта си.
Като млечният ни път!?
Да е светъл в нощ студена!
Но... Когато се събудя!
Виждам всичко каквото и било...
каквото вчера го оставих!?
Тъжно, вяло, но добро...
И с надежда оцеляло
още ден, за по добро.
© Ангел Всички права запазени