9.02.2022 г., 20:40

Иска ми се

559 0 0

Преливам и изсъхвам същевременно

Иска ми се.. Иска ми се да изчезна...

За седмица, месец, една мъничка вечност.

Да съхраня последната капка човечност.

Изгубих се, лиших се от спомена. Коя?

Толкова много хора, емоции, думи. Ха-ха..

А там тихо, кухо кънти онова, дето..

Уж трябваше да съхрани в мен детето.

Или може би беше моя задача?!

Да не му разрешавам изобщо да плаче

Камо ли толкова много, за глупости...

Хора, емоции, думи.. Безумици...

Иска ми се да изчезна. И да е тихо.

И топло и светло. И близо.

На тази планета. И тук и сега, не някога.

Не от утре, от нова година. 

Китайската. Лунната. Малоумната.

Да мирише на пръст потопена в роса

Да се заплитат треви в мръсната ми коса

Да седна в кална локва и да пляскам по водата с ръце

Солени капки да съхнат по потъмнялото ми лице..

И да е тихо и близо и мое си.

Иска ми се..

 

Февруари 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...