Иска ми се да бях като птица,
да мога безгрижна, да полетя.
Да не обръщам внимание на фалшиви лица,
а спокойна с облаците да се слея.
Искам да мога криле да разперя,
когато се чувствам самотна и тъжна,
да мога сред облаците покой да намеря,
да се почувствам някому нужна.
Иска ми се да бях като птица,
толкова спокойна и непринудена.
На вятъра да стана заложница,
в небето да се почувствам величествена!
© Мария Петкова Всички права запазени