20.07.2011 г., 17:23

Иска ми се да бях като птица

932 0 0

Иска ми се да бях като птица,
да мога безгрижна, да полетя.
Да не обръщам внимание на фалшиви лица,
а спокойна с облаците да се слея.


Искам да мога криле да разперя,
когато се чувствам самотна и тъжна,
да мога сред облаците покой да намеря,
да се почувствам някому нужна.


Иска ми се да бях като птица,
толкова спокойна и непринудена.
На вятъра да стана заложница,
в небето да се почувствам величествена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...