29.11.2007 г., 15:07

Искам

1.2K 0 6
ИСКАМ

Искам да вали, от всякога повече
и под дъжда да съм, когато почне.
Не искам подслон. Сянка не търся,
а слънце да ме изгори и отърси!
Трябва ми не бъдещето, не искам го,
искам сега, не утре, а вчера отписвам го.
Оглеждам се, усещам сякаш нямам тяло,
но не диря чуждо, нито мойто овехтяло.
Не желая вятър, как искам ураган
и торнадо, и цунами, но не и дъждобран.
Искам да съм политически прям
колкото System Of A Down.
Почивам си, докато загрявам,
сам се злепоставям.
Виждам ги, но все още не личи,
а искам втренчени в мен всички очи.
До последното ми издишване. До края.
и Антихриста, и Апокалипсиса желая.
Искам живот, искам да съм задъхан,
ще ухапя тигър, от мечка ще се отъркам.
Ще надбягам доберман, ще строша въздуха.
Истински ще повярвам и ще се отрека.
И болка искам и скорост и кислород,
и всичко да е на бърз оборот.
Искам! Искам... искам...
Искам те, само тебе искам,
Само с теб себе си не подтискам.
Всичко е утопия, а ти си истинска.
И тичам, и летя, и те искам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!МНОГО силно и искренно..,продължавай!Музиката явно ти е страст,но и тук си емоцоинален и трябва да продължаваш,нали! И това за мама е много истинско-имаш време да и покажеш колко много я обичаш,т.е. тя го знае.
  • Едно скоростно високоадреналинно Браво от мен
  • Добре дошъл, Алекс!
    Искай...!
  • Искам...искай...! Прекрасно е !
  • Живей интензивно,както звучат думите ти в стиха!!!Поздрави!Хубаво е!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...