Раздвоен от проблеми все нищя
този век, пренаситен ефирно
и затрупан в оксидни огнища –
как убива и трови безспирно.
Искам само преди да угасне
тоз живот, Господ колкото дал е,
да се върна във детството ясно,
в онова, непослушното пале.
Да изтичам, ей тъй, без посока,
глътка въздух безплатно да взема,
та кръвта ми да кипне за скока
в тази мъничка, тъжна поема. ...