Заспива небето,
прокудило дългия ден.
Заспива като бебе,
приспано със звездна песен.
Облак нежно покрива го с одеало.
Луната не смее да мига.
Гледам небесното огледало -
една звездица само ми стига.
Да е до мен.
Всяка нощ да ме посреща.
Никога да не е спомен
от отминала любов гореща.
Искам да съм небе,
да заспивам като бебе.
Искам да скрия лице.
В небесните простори
да съм леко перце и винаги да
кацам на твоя прозорец!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени