Заспива небето,
прокудило дългия ден.
Заспива като бебе,
приспано със звездна песен.
Облак нежно покрива го с одеало.
Луната не смее да мига.
Гледам небесното огледало -
една звездица само ми стига.
Да е до мен.
Всяка нощ да ме посреща.
Никога да не е спомен
от отминала любов гореща.
Искам да съм небе,
да заспивам като бебе.
Искам да скрия лице.
В небесните простори
да съм леко перце и винаги да
кацам на твоя прозорец!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
