Заспива небето,
прокудило дългия ден.
Заспива като бебе,
приспано със звездна песен.
Облак нежно покрива го с одеало.
Луната не смее да мига.
Гледам небесното огледало -
една звездица само ми стига.
Да е до мен.
Всяка нощ да ме посреща.
Никога да не е спомен
от отминала любов гореща.
Искам да съм небе,
да заспивам като бебе.
Искам да скрия лице.
В небесните простори
да съм леко перце и винаги да
кацам на твоя прозорец!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
