Искам да обичам.
Но не знам как става
и кого да питам.
Искам си несподелените любовни трепети
и зачестените удари на сърцето.
Като детето,
което бърза да порасне,
превзето
от пътя и от хилядите препятствия.
То знае как да обича,
но иска да порасне.
Тича...
... тича...
... тича...
и ще продължи, докато обичта угасне.
Ще порасне.
И тогава?
А аз как искам да обичам!
Искам любов като жарава!
Искам забързани
удари на сърцето.
Като бури завързани...
По-кратки от миг
и по-дълги от вечност.
Последен вик...
Аз искам да обичам безконечно!
© Петето Всички права запазени