29.10.2007 г., 9:05

Искам да забравя теб

1.6K 0 3

Искам да забравя 

 

Слънцето никога не е било по-топло,
луната никога не е била толкова хладна,
но за мен това вече няма значение, защото
умирам, останал пак сам в тъмнината
със празни мечти и надежди.
Искам да остана сам,
искам да забравя теб, очите ти,
начина, по който ме гледаше,
начина, по който ме целуваше,
начина, по който ме караше да съм щастлив.
Слънцето никога не е било толкова горещо,
луната никога не е била толкова студена,
но аз вече не ги виждам,
обгърнат от мрака, 
защото умирам без теб.
Искам да остана сам,
искам да забравя теб, устните ти,
начина, по който се движеше,
начина, по който ме прегръщаше,
начина, по който се чувствах тогава.
Искам да забравя всичко.
Слънцето и луната никога вече няма да са същите,
вече не ги усещам, както преди,
май съм мъртъв.
Сега завинаги ще остана сам и никой повече няма да нарани душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...